След поражението при Одрин и значителните материални загуби, турската армия изпитвала голяма нужда от нова техника, боеприпаси и продоволствие. Помощта, която Австро-Унгария и Германия изпращали стигала до румънското пристанище Кюстенджа. От там ценните товари трябвало да бъдат превозени до Цариград, а единствения начин бил това да стане по море. За целта били наемани египетски товарни параходи, охранявани от бойни кораби. В същото време съвсем реална била опасността от турски бомбардировки и десант по българските брегове – блокадните действия започнали още със самото начало на войната. Стигнало се до там, че на 15 октомври 1912 г. командира на крайцера “Хамидие” Хюсеин Рауф бей поискал Варна и Балчик да се предадат, като в противен случай щели да бъдат разрушени. За щастие това не станало. Поради малката далекобойност на бреговата артилерия и несъвършената техника в мобилизационния план било заложено дозорната служба във Варненския залив и по крайбрежието, от Шабла до Емине, да се води от отрядът от шест торпедоносци.
На 7 ноември в щаба на флота се получило сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два египетски кораба. Бреговите постове потвърдили движението на турски военни кораби край Калиакра и веднага била издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби. Допълнително било разпоредено да не се чакат други нареждания, а да се действа според обстоятелствата. В 22:30 отрядът, състоящ се от флагмана “Летящи”, “Смели”, “Строги” и “Дръзки” излязъл през северния проход на минното заграждение и при пълна светомаскировка се отправил да пресече пътя на конвоя. Командир на отряда бил кап. II ранг Димитър Добрев. Половин час след полунощ на 32 мили от Варна, в дясно от курса бил забелязан силуета на голям кораб. Постепенно се разузнава, че това е един от крайцерите “Хамидие” или “Меджидие”. В 00:40 от флагмана е подаден сигнал за атака и 5 минути по-късно от разстояние 500-600 метра “Летящи” дава първия торпеден залп.
В този момент започнала ожесточен артилерийски обстрел от “Хамидие”. От по-близка дистанция атаката провели и “Смели” и “Строги”, като “Смели” получил попадения в борда си от избухнал наблизо 155-мм снаряд. Било повредено рулевото му устройство и кораба започнал да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го “Строги”. Това създало твърде критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също открили силен огън по нашите кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправяли пораженията, минали на ръчно управление и се отправили към сборния пункт след атаката.
Последен от отряда торпедо пуснал “Дръзки”, командван от мичман I ранг Георги Купов. Изстрелът бил даден от дръзкото разстояние 50-60 метра и бил единственият успешен. Няколко секунди след него избухнал силен взрив и над “Хамидие” се издигнал висок воден стълб. Крайцерът бил уцелен в носовата част, получил пробойна от около 10 кв.м., и само тихото море го спасило от потъване. Имало и 8 убити и 30 ранени. В атаката “Дръзки” получил само едно попадение от шрапнел в димохода си. След кратък артилерийски двубой той също се отправил към сборното място. На сутринта отряда се прибрал във Варна. В битката българските моряци дали само един ранен – подофицер-артилерист от “Смели”.
Тази морска победа на българския флот над многократно превъзхождащ го противник нанесла сериозен морален и материален ущърб на турския флот. Тежко повреден и полупотънал “Хамидие” е провлачен до Цариград. Това станало с кърмата напред, тъй като носовите отсеци били запълнени с вода, която покривала бака на кораба.
На 15 октомври 1942 г. поради неправилно съхранение на барут на борда на “Дръзки” става взрив и торпедоносеца потъва на кея във Варна. Скоро ремонтиран той отново влиза в състава на ВМФ. През 1950 . е бракуван и разоръжен, след което е използван за плаваща мишена. След няколко години, във връзка с наближаващата 45-годишнина от торпилирането на “Хамидие” се ражда идеята корабът да бъде превърнат в музей. Но по това време “Дръзки” е подходящ единствено за вторични суровини – натоварените за претопяване останки са в района на гара Горна Оряховица. Върнати са само димохода, едно оръдие и някои по-дребни атрибути, които са монтирани на еднотипния торпедоносец “Строги”. На 21 ноември 1957 г. командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов открива Тържествено кораба-музей “Дръзки” в района на Военноморския музей във Варна. На откриването присъства и о.з. кап. I ранг Георги Купов, командир на “Дръзки” в онази нощ.