Не знаем точната година кога Кан Крум сяда на трона на българската държава. Но е приета 803 година. Има съмнения, че той е управлявал още през 801 г., но няма писмени данни за това. Предполага се, че той е на чело на нова династия. Според някой историци той идва от България на Кан Кубер, чиито […]
Връх Средногорец се намира в сърцето на Родопите, непосредствено до селата Полковник Серафимово и Фатово, и носи името си в чест на 21-ви Средногорски полк. Полковник Серафимово, пък, е прекръстено от Аламидере в чест на човека, на който Родопите дължат свободата си. Вероятно става ясно, че понякога дори фотографиите не носят чувствата и заряда, който […]
Политическата самостоятелност на Стара Велика България, подобно на други номадски държавни образувания, не продължава дълго. Обединени от кан Кубрат, българските племена бързо се разделят след неговата смърт около 660 г. Част от тях, предвождана от третия му син Аспарух, се насочва към границите на Източната Римска империя, заселвайки се в непосредствена близост. Пътят, изминат от […]
50 години след тази битка Лъв Дякон пише: „И днес още може да се видят купищата кости на позорно изкланата бягаща ромейска войска.“ Мястото, за което говори ромейският хронист е в полето край Ахелой. 20 август 917 година. В равното поле край река Ахелой се срещат армиите на ромеи и българи. Битката не е за […]
Има много примери за исторически събития, при които намеренията на силните страни биват провалени от действията на слаби противници, които се защитават с цената на всичко. Добър пример за това е и битката при Сливница от Сръбско-българската война, където Българската армия за пореден път доказва на противниците си, а и на целия свят, че когато […]
„Двадесет и шести януари бе денят на надеждите на турците и те срещнаха с победно тържество зората му, без да подозират, че със залязване на слънцето под труповете на 6000 свои войници ще видят погребани надеждите си.“ След неуспешната атака на Чаталджанската укрепена линия воюващите страни подновяват преговорите за мир. Спирането на българската армия край […]
На 17 юли 1280 г. (според други източници събитията се развиват през 1279 г.) близо до крепостта Диавена и Котленския проход се състои драматичен военен сблъсък между българска войска, предвождана от Ивайло, и византийската армия. Ромеите неведнъж са разбивани от българина. В конкретната битка те наброяват 10 000 войници, които са изпратени от Михаил Палеолог, […]
В решителния ден революционерите от Дряново се оказали без ръководители. А в същото време въстаниците от Мусина, Бяла черква и другите села, тръгнали на 28 април 1876 год., водени от поп Харитон, наближавали Дряновския манастир. Поп Харитон водел чета от 195 души: от Бяла чернова 101 въстаника, от с. Мусина – 33, от Михалци – […]
Втората българска жива торпила, свалил чрез таран американска летяща крепост. Роден на 21 юни 1917 г. в София. Учил във Втора софийска мъжка гимназия заедно с Димитър Списаревски. Постъпва във Въздушното на Негово Величество училище и е причислен към 58-и випуск. Първоначалното си обучение като летец завършва в България и Германия. Завършва Изтребителна школа в […]
На 14 април 1205 година цар Калоян нанася решително поражение на армиите на наскоро създадената Латинска империя. В битката при Адрианопол (днешен Одрин) загива цвета на рицарските армии, участващи в Четвъртия кръстоносен поход. До сблъсъка между двете сили се стига след поредица събития, свързани пряко с Четвъртия кръстоносен поход. През 1202 година папа Инокентий III призовава за началото на нов поход за освобождаване на Светите […]