По времето на император Юстиниан Византийската империя процъфтявала – в хазната влизали много данъци и подаръци. Императорът имал голяма власт и бил много богат, но не бил щастлив. Неговата дъщеря София била болна и това сломявало бащиното му сърце. Много лекари се опитвали да я излекуват, но безуспешно.

Веднъж при императорът дошъл един старец и му казал:

–    Твоята дъщеря, господарю, ще се почувства по – добре ако смени мястото и заживее за известно време другаде.

Изпратил Юстиниан писма до всяко кътче на империята си, за да търси най– подходящото място за своята дъщеря. След известно време получил предложение да заведе дъщеря си на място, намиращо се в подножието на планината, където имало топли минерални извори, небето било чисто и ясно, а селото, разположено там, блестяло с неподправена красота. Харесал императорът тази земя и завел щерката си да живее там. След известно време тя се почувствала много по–добре – изникнала усмивка на устните й, изпълнила долината с веселите си песни.

В знак на благодарност Юстиниан разпоредил да се построи на това място църква – нарекли я София, на името на императорската дъщеря. Години по-късно започнали да наричат и селището София, с името на църквата.