След десетки години на бунтове, битки и кръвопролития, кърджалийският главатар Осман Пазвантоглу успял да извоюва султанското признание на васален паша на Видинския санджак.
В Стария сарай той организирал голямо тържество на което поканил най-личните хора на града. Мелодия на ситар, смях и глъчка примесени с невероятните миризми на гозбите и аромата на наргилетата се носели из целия сарай. Вътре в помещението на централно място до пашата седели двама чужденци. Той ги представил на гостите като френски и полски инженери, натоварени със задачата да построят новия конак за еничарите.
Времето напредвало а виното в бъчвите сякаш не свършвало. Съвсем неочаквано пашата се изправил, извадил ятагана си и тръгнал покрай масите. Спрял се пред владиката и издърпал от раменете му червената църковна одежда. Наметнат с плаща, пашата заиграл в странен пиянски ритъм който бавно и плахо подхванали присъстващите. Строполявайки се върху трапеза, той скръстил ръце и покрил лицето си. Гостите притихнали. Не след дълго, пашата отметнал църковната одежда и артистично се изправил. Всички разбрали, че той се е подиграл с Възкресението Христово.
На следващия ден, господарят останал в покоите си необичайно дълго. В Стария сарай плъзнал слух, че „пашата се разболял от страшна болест!“ Още същия следобед започнали да пристигат лечители, които направо от конския впряг или от седлото, били приканвани в покоите на пашата. На третия ден по пладне, от покрита с изпокъсан плат двуколка, слезнала странно облечена жена. Тя носела кожена торба и вързоп от който стърчали сушени корени и билки. Целият ден знахарката останала в покоите на пашата. Привечер, когато тя си тръгнала, макар и изтощен но изправен на крака, пашата влезнал в стаята където работели двамата строителни инженери. Той застанал пред масата и взел един от чертежите. Погледнал листа с пренебрежение и го скъсал наполовина, след което събрал половините и ги скъсал още веднъж. Видимо притеснени чужденците помислили, че пашата е недоволен от тяхната работа и се приготвили за най-лошото. Но той обърнал парчетата хартия и подреждайки ги бавно като пъзел, оставил разтояние между скъсаните части – образувал се кръст! Такава била волята му!
Веднага след започването на строежа, пашата изненадващо оздравял! Погледната от птичи поглед, тази постройка имала формата на кръст. Този кръст, бил извинението на Осман Пазвантоглу, за богохуствата му към православния Бог Христос.