Годината е 1876-та.

Османската империя властвала повече от 500 години над Балканите. Все по-честите бунтове и въстания в поробените земи, заради безмилостния терор, насилственото налагане на исляма и още по-високите данъци доказвали само едно – империята е в тежка криза.

Българите, известни с непокорният си дух не преставали с опитите да се освободят от османското иго, но последното им въстание  през пролетта на 1876 година, било удавено в кръв! Европа изтръпнала в ужас от турската жестокост в българските територии.

   Руският император Александър II обявил война на Османската империя. Към руската страна били привлечени Черна гора, Сърбия и Румъния, а по-късно към тях се присъединили Българските опълченски дружини, Финландския пехотен полк и военни части и доброволци от почти цяла свободна Европа. Тази война, се превърнала в последният кръстоносен поход на християнството срещу османския нашественик.

   Султанът възложил на Сюлейман паша задачата да формира Централна армия в южна България и да се присъедини към блокираната в Плевен Западна армия на Осман паша. Най-прекият път за турските войски бил през Шипченският проход, но предвождания от генерал Столетов отряд и Българското опълчение се укрепили именно там.

   Османците не само превъзхождали двукратно освободителите, но и били въоръжени с най-модерното оръжие по онова време. През трите дни на обсада, руските войски и българските опълченци дали над 3600 жертви. Когато защитниците на легендарния връх останали без муниции, изправени срещу турските куршуми и снаряди започнали да отблъскват атаките с камъни и дървета. А когато и те свършили, в тяхно последно оръжие се преврърнали телата на мъртвите им другари. Турците не могли да повярват – срещу тях се биели и живи и мъртви!

***

   Българите, са имали много битки. Но тази, е най-епичната и най-саможертвената! Тя е битката за оцеляването на един народ, който пет века е бленувал своята независимост.

   Нима има нещо по-велико от това, да пролееш кръвта си за свободата на Родината?

   Пролятата кръв на Шипка, е свята! И точно тя, е превърнала този връх в светиня на българския дух – непреклонен, в стремежа си към свобода.