„Двадесет и шести януари бе денят на надеждите на турците и те срещнаха с победно тържество зората му, без да подозират, че със залязване на слънцето под труповете на 6000 свои войници ще видят погребани надеждите си.“ 

След неуспешната атака на Чаталджанската укрепена линия воюващите страни подновяват преговорите за мир. Спирането на българската армия край Чаталджа повишава самочувствието на Високата порта, която започна да протеква преговорите и да отхвърля едно по еднп предложенията на съюзените балкански държави. За стабилизиране на бойната линия, българското командване на 14 декември 1912 година създава нова 4-та армия на ген. Стилиян Ковачев, в която влизат 2-ра и 7-а пехотна дивизия и Македоно – Одринското опълчение. Край позицията на Булаир са разположени два от полковете – 13-ти пехотен полк, и 22-и. Пехотен Тракийски полк, подкрепени от 4 дружина на 49-и пехотен полк, всичките от славната „първа в боя непобедима“ Седма рилска пехотна дивизия.

Унизени от българските победи войнстващите среди в Османската империя търсят реванш и на 10 януари в Цариград е извършен младотурски преврат. Военният министър Назъм паша е застрелян, а Кямил паша е принуден да подаде оставка. Младотурците подготвят контранастъпление в Тракия, целящо разгрома на българските войски, спасението на Одрин и империята.

Рано сутринта на 26 януари 1913г. край Булаир, Булаирският турски корпус под командването на Фетхи бей тръгва срещу българските позиции – 37 555 турци срещу 10 000 българи. Две турски дивизии Мюретаби и 27-ма Низамска срещу два български полка. На лявото крило на българската войска са позициите на 22-и пехотен Тракийски полк с щаб в Самоков. Офицерският и войнишки състав на полка е съставен почти изцяло от жители на град Самоков и селата в Самоковска околия. На дясното крило е 13-ти пехотен Рилски полк с щаб в Кюстендил в състав от офицери и войници от града и селата в Кюстендилска околия. Край бреговете на бяло и мраморно море „чедата на Анадола“ щяха да срещнат „синовете на Рила“.

Турците напредват в състав от 6 пехотни полка, 12 полски и няколко планински батареи в три колони, съсредоточени в 5 километров фронтови участък. Големият удар на турското настъпление е насочен срещу участъка на 22-и пехотен Тракийски полк. В гъста черна маса като същинска лавина 27-ма Низамска пехотна турска дивизия поддържана от артилерия се носи срещу полка. Гъста мъгла помага на противника да се приближи на около стотина крачки от българската позиция, а в окопите се разнася вик „поганците са тук!“. Моментът е критичен, на тънката линяи на фронта в първите редове присъства и командирът на полка. Завързва се ожесточен бой около ключовата позиция – чифлика Доган Аслан. За да повдигне духа на своите войници командирът на 7-а рота от  дружина решава да се впусне в контраатака на чифлика без оглед на опасноста.

Изправя се пред ротата с думите : „Войници, в днешния ден погледите на цяла България и на нашите братя при Одрин и Чаталджа са обърнати към нас. Който от вас обича България, да ме последва“! Никой не остава в окопите и рилци стремително се спускат към чифлика, пробивайки гъстата мъгла под град от куршуми. Те всички знаеха, че „ако тук се пречупят, утре всички българи ще плащат за това!“. Българските пехотинци стигат до самите покрайнини на чифлика и завързват отчаяна пушечнна и ръкопашна борба с намиращите се там турци, унищожават ги и без да се бавят, се връшат в окопите. Този подвиг повдига духа и на воините от останалите дружини се впускат в подобни контраатаки. Решителността и храброста на българите разколебава противника и осуетява опитите му да напредва. Настъпвашите османски колони са смазани от артилерията на 7-а Рилска дивизия в ранния следобед.

Към 12.30ч. при позицията на 2-а дружина пристига в подкрепа на 4-а дружина от 49-и полк. Войниците от 2-а дружина ги посрещат с възторжено „Ура“ Дадена е заповед за котраатака по цялата бойна линия и офицерите командват „БИЙТЕ БРАТЯ БЪЛГАРИЯ!!!“ СЛЕД МЕН !!!“ След зова на бойните тръби и безкрайното „Ура“ в 16:30 часа изкачайки от окопите в атака на нож понасят 3 дружини от 22 Тракийски полк и 1 дружина от 49-и пехотен полк. Противникът в чифлика се държи упорито, като  открива убийствен огън, но нищо не мже да спре устрема на храбрите рилци. Противниковите войници са прогонени или унищожени в бой с ножове. На много места борбата се води буквално „гуша за гуша“. Трите части на чифлика падат една след друга. Отделни групи бойци от 2-а дружина, които от по-рано знаят подстъпите към чифлика, стремително се хвърлят напред. Една група пт дружината унищожава десетки вражески войници и пленява знамето на един турски полк от 27-а Низамска дивизия. След окончателното разбиване и обръщане в паническо бягство на цялата действаща срещу този участък турска дивизия, в края на деня, сражението е преустановено. Към 17 часа турската дивизия е буквално изтребена, а Доган арслан отново е в български ръце.

На другия участък на Булаирската позиция настъпва турската дивизия Мюретаби срещу 13-ти пехотен Рилски, който не дочаква вражеските редици и атакува „на нож“ настъпващите турци. В страховит срещен бой турските полкове са разбити и забавят своето настъпление. Ето какво пише кореспондентът на руския вестник „Известия“ за боя при Булаир : „Контраударът на Българската армия е светкавичен и безмилостен“.

Седма Рилска дивизия се справя сама с булаирските турски дивизии. В следобедните часове 13-и Рилски полк атакува дивизията „Мюретаби“ при Разрязаната могила. Отново един обикновен български полк срещу цяла и то елитна турска дивизия. При това полкът атакува без артилерийска подкрепа. Всички батареи на 7-ма Рилска дивизия са при Доган арслан, където е и основният удар, подпомагайки 22-и пехотен Тракийски полк. Но 13-и полк атакува „На нож! В един трепет, който обхващаше българския войник. Не това не беше страх, той беше влизал и друг път на нож, това беше еуфория, мощна, могъща, жар изпълнила вените му, огън горящ в очите му и лъва стоеше страшен на челото му, всеки момент, щяха да полетят срещу омразния враг, всеки щяха да се врежат в кървава и бясна схватка с настъпващите турци!“, а това е ужасът за турските войници. „Поредната дива схватка, поредната кървава лудост обзе Разрязаната Могила при Булаир. Жестока, безмилостна, кървава, героична битка! Не битка а същинско безумие! Българите се биеха като последните дяволи!“, след тази кратка, но ожесточена схватка, оцелелите от „Мюретаби“ бягат ужасени в укрепленията си на Галиполи. Рилци бяха победители и от войниците на 22-и Тракийски и 13-и Рилски полк – „Мощен тътен отекна на полето БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ на фона на бягащите турски части!“

В боевете на 26 януари 1913 г. елитните турски дивизии губят повече от половината личен съства в сраженията край Булаир, чифлика Доган Араслан и Разрязаната могила. Опитът на турското военно командване да обърне хода на войната е ликвидиран, от тук нататък оставаше да падне само Одрин.

„Кървава зора вестява
страшни боеве за мъст.
Рилците са веч готови
смело в бой да полетят.

Пред стените булаирски,
никой не е идвал там,
само ние славно бихме
анадолска страшна сган.

Босненци гърмят и тряскат,
рилците без страх вървят,
тях гранатите не стряскат,
безжалостно враг требят.”