„Цар Освободител” е прозвището на Александър Николаевич Романов – император на Русия, цар на Полша и Велик княз на Финландия /1855-1881/. Александър II е известен с реформите, които извършва в руското общество, стремейки се да разчупи консервативните принципи, на които се основава властването на баща му Николай I. Основната цел на неговите реформи е модернизирането на Русия и възстановяване престижа ú пред останалите Велики сили. Отмяната на крепостното право  донася на Александър II прозвището „Цар Освободител”.

Алексанър II обръща особено внимание на Източния въпрос и по-специално на засилване руското влияние на Балканите. Това е причината императорът да се реши на поредна война с Османската империя /1877-1878/. Тази именно война се превръща в Освободителна за България, която заслужено излиза от нея като автономна държава, а Санстефанският мирен договор /19.02.1878 г./ затвърждава силните позиции на Русия в Европа.

Алексанър II загива на 1-ви март 1881 г. при последния от поредица атентати, организирани срещу него от революционната организация „Народна воля”.

Паметникът „Цар Освободител” е един от най-внушителните и художествено издържани паметници в град София. Издигнат е в чест на Освобождението на България от турско владичество и е символ на българската свобода и признателността на българския към руския народ в лицето на Александър II. Разположен е на едноименния столичен булевард на площад «Народно събрание» с лице към българския Парламент.

Инициативата за издигането на паметника принадлежи на Поборническо-опълченската организация в София. Тя сформира Върховен поборническо – опълченски комитет /ВПОК/ с председател Стоян Заимов с цел събиране на средства, избиране на място и други, свързани с паметника дейности. За почетен председател е избран княз Фердинанд. Направени са дарения от княза, Народното събрание, Столична община и различни обществени организации. Отзовават се 90 скулптори, а свои проекти изпращат творци от Франция, Италия, България, Чехия, Германия, Русия, Унгария и други. Журито определя за победител именития флорентински скулптор Арналдо Дзоки. При архитектурното оформление на паметника сътрудничество оказва архитект Никола Лазаров. Инженерно – техническото изпълнение е поверено на инж. Христо Станишев, Никола Дишков и Вацслав Батек.

Основният камък на паметника е положен на 23 април 1901г., а тържественото откриване се състои на 30 август 1907 г. в присъствието на участници във войната.

Паметникът представлява пиедестал от черен полиран гранит, над който се извисява монументална конна статуя на Александър II. Паметникът е висок е 12 м., а само статуята – 4,5 м. Под гранитния корниз е разположена бронзова група на устремени български опълченци и руски войници, предвождани от богинята на победата Нике, заобиколена от княз Николай Николаевич, граф Игнатиев, генералите Гурко и Скобелев. От трите страни на паметника са разположени сцени от Старозагорския бой , Подписването на примирието в Сан Стефано и Откриването на Учредителното събрание. В релефите има много автентични образи – на Славейков, Заимов, Вазов, Стамболов и други радетели за Свободна България. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец и с надписа „Царю Освободителю // Признателна България”.