Не знаем точната година кога Кан Крум сяда на трона на българската държава. Но е приета 803 година. Има съмнения, че той е управлявал още през 801 г., но няма писмени данни за това.

Предполага се, че той е на чело на нова династия. Според някой историци той идва от България на Кан Кубер, чиито граници са в днешна Македония. А други дори споделят и много невероятната хипотеза, че той е бил славянин.

При управлението на Кан Крум някогашното скромно княжество по двата бряга на Долния Дунав е вече мощна държава, която включва цяла днешна Румъния и източната половина на съвременна Унгария, граничейки с владенията на Франкския император Карл Велики.

Така държавата ни става буфер между двете най-големи империи на европейския континент. Реално България е била третата сила по това време на Стария континент.

Самият Крум е един от най-големите стратези в Европа по това време. Начинът, по който протекла битката край Върбишкия проход, говори, че самият Крум е контролирал докрай битката. А може би и самата война.

Никифор I Геник, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на българската столица по това време Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за последно сражение.

Той бил разгневен както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му, за които дори византийските хронисти пишат, че са нехристиянски и неетични.

Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засади в тесните места. Крум събрал голяма войска, като според хронистите въоръжил дори жените и по-големите деца и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници. В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане.

Когато Никифор Геник научил, че пътят за отстъпление е отрязан и виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. И направил първата си грешка, като казал на приближените си: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“

На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императора загинали много видни придворни и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия.

Много офицери, както и голям брой войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „Цялата християнска красота загина!“

Ставракий, синът на Никифор, въпреки че е тежко ранен в гърба, успява да избяга жив и с големи перипетии достига до Одрин. След няколко седмици обаче умира от раните си във византийската столица Константинопол.

Поражението на император Никифор I Геник във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.

Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император след Валент (378 г.) по-рано в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI Драгаш също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на столицата Константинопол през 1453 г., когато съдбата на някогашната империя е вече решена.

След битката кана бил наречен Крум Страшни, защото се твърди се, че когато неговите войници донесли главата на Никифор, той я обработил със скъпоценности и си направил чаша за важни тържества, с която вдигал наздравици.

Военните успехи и огромните териториални придобивки, които България постига при Кан Крум, често изтласкват на заден план редица важни стъпки в управлението му, като например законотворчеството, което открива пътя към пълна феодализация на страната (според някои преувеличени твърдения на древни автори Кан Крум дори наредил да се изкоренят лозята – за да предпази народа си от порока на пиянството).

Всъщност сведението за Крумовото законодателство не е писано от съвременен на епохата хронист, а е описано 150 години по-късно във византийския енциклопедичен сборник Свидас. Сборникът е предназначен за обучение на императорските деца — чрез добри примери от историята да се поучат как да управляват мъдро, справедливо и да бъдат полезни на страната и народа си.

Според директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров с тези два факта само е трябвало да накарат старите историци да се замислят, че сведения, писани столетие и половина след като са се случили определени събития, може да са украсени, деформирани или просто да не са верни.

Разказът за Крумовото законодателство започва със съобщението, че в началото на Крумовото управление българите победили напълно аварите. Докарали аварските пленници при Крум и той ги попитал защо е загинала тяхната могъща някога държава. А те отговорили: поради пиянството, което се разширило, т.е. масово практикувано, доносничеството, кражбите и т.н.

Уплашен от тези думи, Крум заповядал да изкоренят лозята, за да няма алкохол в България, и въвел жестоките членовредителни наказания за кражби и доносничество.

Дотук е добре. Само дето мотивът не може да бъде верен отново според проучването на проф. Димитров, т.е. по времето на Крум аварите не може да са победени и да са докарани аварски пленници при Крум, по простата причина че няколко години преди Крум да поеме властта в Плиска, те вече са победени.

Наистина, в 799 г. Карл Велики прегазва държавата им и превзема с щурм столицата им, прочутия „Ринг“ – огромна землена крепост с кръгла форма. Владетел на България тогава обаче е Кан Кардам, който в суматохата сигурно е превзел Трансилвания, която принадлежала дотогава на аварите. Директорът на Националния исторически музей категорично твърди, че не отговаря на историческата истина и второто сведение в този византийски разказ, писан 150 години по-късно. А то е, че Кан Крум е заповядал да се изкоренят лозята.

Това, ако беше вярно, би трябвало да е станало около 803 г. И в 811 г. по време на голямото нахлуване на византийската армия начело с император Никифор в България да няма грам вино. Но съвременните на Кан Крум хронисти, които го следят под лупа, странно не съобщават за т.нар. антиалкохолен закон.

Но затова пък пишат, че една от причините за бързата деморализация на нахлулата в България византийска армия са изпитите бъчви с хубаво българско вино, които откривали в превзетите български села и градове, включително и дори най-вече в столицата Плиска, където би трябвало да дават пример за въздържание от алкохол. А и наздравиците с черепа на Никифор, превърнат в чаша, едва ли са били с айран или с мътеница.

Крумовите закони били насочени към създаване на строги норми в българското общество за защита на частната собственост, предпазване от разоряване на обеднялото население, против клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните съучастници.

Новото законодателство е доказателство за настъпилите промени в социалната структура на обществото – продължаваща социална диференциация, начеваща феодализация и др.

Писаните закони :

• регламентирали правото на частна собственост и защитата ѝ от посегателство,
• предвиждали различни видове наказания срещу клеветниците и други провинения,
• несъмнено последица от съставените закони било юридическото изравняване на прабългарите с други народности, живеещи по това време в пределите на държавата. По този начин народите получавали равни права в една обща държава,
• помощ на безимотните и нуждаещите се от страна на имащите, за да се преодолее обедняването на значителен слой от населението.

Изключителната фигура на Кан Крум впечатлява мнозина изтъкнати личности от цяла Европа векове наред. На законодателството му отделя място в творбите си Монтен; Франсоа Рабле пише за държавата на Кан Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби. Той е прототип на Просперо от „Буря” на Шекспир, един от героите на Грифиус в Германия и на Корней във Франция.