Според Букурещкия мирен договор през 1913 г. цяла Добруджа е окупирана от Румъния. Това е и една от причините България да се включи в Първата световна война. Загубата на македонските земи е болезнена, но заграбването на земята, върху която кан Аспарух е основал държавата ни, е унизителна за тогавашното общество. Страданието на добруджанските българи е не по-малко от това на тези в Македония – те също са подложени на репресии, насилствена асимилация и изселвания.
През 1916 г. Румъния влиза в Първата световна война и започва да воюва срещу Австро-Унгария и Германия. В този труден момент за северната ни съседка България я напада от юг – точно както преди 3 години Румъния забива нож в гърба ни докато българската армия воюва срещу гърци и сърби. Още през 1913 г. за Румъния е ясно, че рано или късно България ще предяви справедливи претенции спрямо Добруджа и очаква война с нея – ето защо румънската армия полага невероятни усилия за да укрепи позициите си в Добруджа – център на тяхната отбрана е Тутракан. Крепостта е изградена от френски инженери и е оборудвана с най-модерното за времето оръжие (в укреплението са разположени и български артилерийски батареи, заграбени през 1913 г. ). Румънският гарнизон наброява 39 000 бойци.
Щурмът под командването на ген. Пантелей Киселов започва на 5 септември. Българската артилерия засипва със снаряди крепостта (много от участващите при Тутракан артилерийски части през 1913 г. са сразили Одринските укрепления). След това българската пехота, изпълнена с гняв, се втурва към крепостта и помита първата защитна линия. Румънците не могат да повярват, че, въпреки хвърлените през предишните 3 години усилия и средства, българската армия успява да нахлуе в укрепената позиция. На следващия ден – 6 септември – румънците организират контраатака, която българите не просто спират, а и успяват да обърнат румънците в бяг. Някой от тях панически се хвърлят в Дунав и се удавят. Други се опитват да преплават реката с лодки, но милост за тях няма – българската артилерия премества огъня си върху реката… Вероятно за успеха и проявения героизъм при щурма роля играе и фактът, че в него участва 4-та пехотна Преславска дивизия, в чийто състав влизат много българи, изселени от заграбената Добруджа. На практика те се бият за земята си, а сърцата им са изпълнени с желание за мъст срещу хората, заграбили домовете им.
Така като следствие от Тутраканската битка българската армия пленява 28 000 румънци, цялата им артилерия и боеприпаси (включително заграбените от румънците български оръдия) и унищожава най-силното укрепление в района. В следващите месеци българската армия освобождава цяла Добруджа, а заедно със съюзниците си завладява и останалата част на Румъния. На 6 декември 1916 г. Трета българска армия влиза в Букурещ. Така България, унищожавайки румънската армия и държава, си отмъщава за вероломното нападение от 1913 г.
Август фон Макензен след битката за Тутракан: „Българската армия е една от най-добрите в света”